Каква е била мисията Луна 1?
В тази публикация в блога ще ви запознаем с първата успешна мисия на съветската програма Луна.
3, 2, 1… Излитане!?
Впечатляващ старт на програмата
Луна 1 е космическа сонда на Съветския съюз. Тя е първата мисия от програмата „Луна“ и е първият космически апарат, достигнал Луната. Луна 1 направи ключови научни открития и е едно от най-добрите постижения на космическата програма на Съветския съюз.
Конструкция на сондата Луна 1
Космическият апарат имаше сферична форма. От единия му край стърчаха пет антени, а от повърхността на сферата – портове за инструменти. Освен това на нея имало различни съветски метални емблеми.
Реплики на сондата „Луна 1“ в съветските музеи.
Инструменти на спътника Луна 1
Сондата Луна 1 разполагала с радиооборудване, предавател за проследяване и телеметрична система за връзка със Земята. Космическият апарат носеше и редица научни устройства. Те включваха магнитометър, устройство за измерване на магнитното поле, сцинтилационен брояч./b>, устройство за откриване на високоенергийни частици и Гайгеров брояч (устройство за измерване на радиацията). Луна 1 носеше и детектор за микрометеорити и друго оборудване.
Четири камшикови антени и една твърда антена, монтирана на сферата, осигуряваха комуникацията. Енергията се осигуряваше от акумулатори от живачен оксид и акумулатори от сребърен оксид.
Характеристики на Луна 1
Брутна маса: 361,3 kg (795 lb).
Височина: 1,21 м.
Материал на сондата: алуминий и магнезий.
Задвижваща система: няма.
Скорост: 11,38 километра в секунда спрямо земната повърхност.
Главни цели
Снимка 1: газов облак, заснет от Мстислав Гневишев.
Снимка 2: реплика на ракетния конус на изложба през 1969 г.
Основните цели на мисията бяха да се измерват температурата и налягането във вътрешността на космическия апарат, да се измерятb>изследване на газовите компоненти на междупланетната материя и конусовидното излъчване на Слънцето, да се изследватизмерване на магнитните полета на Земята и Луна, за изследване на полевите частици в космоса, за изучаване на разпределението на Земята и Луна.b>разпределение на тежките ядра в първичното космическо лъчение и да се изучават други свойства на космическите лъчи.?
Резултати
Меренията, получени по време на мисията, предоставиха най-добрите резултати от изследванията нанови данни за радиационния пояс на Земята и за космическите лъчи, които се намират на земята.b>външното пространство, откритието, че Луната няма магнитно поле и че слънчевият вятър, силен поток от йонизирана плазма, идващ от Слънцето, преминава през междупланетното пространство.
Recap’ of the Luna 1 mission
На 2 януари 1959 г., след три неуспешни опита, СССР най-накрая успява да изстреля космически кораб извън околоземна орбита. Тристепенната ракета-носител 8К72 № В1-6, наречена SS-6 Sapwood (базирана на балистичната ракета R-7), излита от стартова площадка № 1 на Космодрум Байконур в 19:41:24.1 ч. московско време. Той носеше космическия апарат Е1 № 4, предназначен да кацне на Луната по директна траектория за бягство, без предварително да навлиза в околоземна орбита.
На 3 януари 1959 г., на разстояние около 113 000 км от Земята, космическият апарат изпуска облак от натриев газ. (1 кг), видим над Индийския океан с яркостта на звезда от шеста величина, за да могат астрономите да проследят сондата, а също и за да послужи като експеримент за поведението на газа в космоса.?️
Така на 3 януари 1959 г., след като достига скорост на бягство, „Луна 1“ се отделя от своята трета степен с тегло 1472 кг. Третата степен, дълга 5,2 м и с диаметър 2,4 м, преминава целия път заедно с Луна 1.
Ракета SS-6 на Сапууд, известна още като Р-7 „Семиорка“.
Луна 1 е била предназначена да се удари в повърхността на Луната. Въпреки това на 4 януари 1959 г. тя преминава на разстояние 5995 км от повърхността на Луната след 34 часа полет и поради няколко полетни грешки започва да удря повърхността на Луната.започна да обикаля около Слънцето между орбитите на Земята и Марс, където обикаля и до днес (на 450-дневна орбита). По този начин „Луна 1“ става първият космически апарат, който обикаля около Слънцето.
На 5 януари 1959 г., около 10 ч. московско време, сондата прекъсна предаването след 62-часова мисия (когато батериите ѝ са били сертифицирани да работят само 40 часа), тя е достигнала разстояние от 597 000 километра в космоса, от Земята.
На 14 януари 1959 г. сондата трябваше да достигне перихелия (най-близката точка до Слънцето) на своята орбита, преминавайки на 146,4 милиона километра от него. В началото на септември същата година сондата е трябвало да достигне афелия, намирайки се на 197,2 милиона километра от Слънцето.
Години след изстрелването на Е1 № 4 официалните съветски източници започват да идентифицират мисията като Луна-1.
Благодарим ви, че прочетохте тази публикация в блога за първата мисия от програмата „Луна“: „Луна 1.️
Ако се интересувате от други статии, посветени на завладяването на космоса, ви каним да посетите нашия блог.
Да се видим скоро в Le Petit Astronaute!
Открийте следващата ни статия : най-мощните ракети