Открийте живота на един от пионерите в изследването на произхода на живота.
Каква е историята на Александър Опарин?
Александър Опарин е руски биохимик, известен с приноса си към теорията за произхода на живота на Земята, и по-специално с теорията за „първичната супа“ за еволюцията на живота от молекули на въглеродна основа. Опарин посвещава значителни усилия и на ензимологията и помага за развитието на основите на промишлената биохимия в СССР. За работата си получава многобройни отличия и награди и е наречен „Дарвин на XX век“.
Александър (или Александър) Иванович Опарин е роден на 2 март 1894 г. в Углич, Русия. Когато е на девет години, семейството му се премества в Москва, тъй като в селото им няма средно училище. Учи в Московския държавен университет, където специализира физиология на растенията и е повлиян от К. А. Тимирязев, руски физиолог, който се познава с английския естествоизпитател Чарлз Дарвин и чиято работа оказва голямо влияние върху по-късните идеи на Опарин. Завършва Московския държавен университет през 1917 г. и става професор по биохимия там през 1927 г.
През 1924 г. Опарин официално представя влиятелната си теория, че животът на Земята се е развил чрез постепенна химическа еволюция на молекули на въглеродна основа в „първична супа“, по същото време, когато британският биолог Дж. Още през 1922 г., на среща на Руското ботаническо дружество, той представя за първи път концепцията си за първобитен организъм, появил се в супа от вече образувани органични съединения. Той утвърждава следните принципи:
Няма фундаментална разлика между живия организъм и безжизнената материя, а сложното съчетание от прояви и свойства, така характерни за живота, трябва да е възникнало в процеса на еволюция на материята.
На зараждащата се Земя е имало силно редуцираща се атмосфера, съдържаща метан, амоняк, водород и водни пари, които са били суровините за еволюцията на живота.
С развитието и усложняването на молекулите се появили нови свойства и върху по-простите органични химични връзки се наложил нов колоиден химичен ред, определен от пространственото разположение и взаимните връзки на молекулите.
Още в този първоначален процес конкуренцията, скоростта на растеж, борбата за съществуване и естественият подбор определили формата на материална организация, която станала характерна за живите същества.
Живите организми са отворени системи, които следователно трябва да получават енергия и материали отвън, и следователно не са ограничени от втория закон на термодинамиката (който се прилага само за затворени системи, в които енергията не се обновява).
Опарин показва как органичните химикали в разтвор могат спонтанно да образуват капки и слоеве и описва начин, по който основните органични химикали могат да се развият в локални микроскопични системи (възможни предшественици на клетките), от които могат да се развият примитивни живи същества. Той предполага, че различни видове коацервати биха могли да се образуват в първичния океан на Земята и впоследствие да преминат през процес на подбор, който в крайна сметка да доведе до появата на живот.
Той на практика разширява теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията назад във времето, за да обясни как прости органични и неорганични материали биха могли да се комбинират в по-сложни органични съединения, които след това да образуват първични организми. Предложението му, че животът наистина се е развил случайно, чрез прогресия от прости към сложни самовъзпроизвеждащи се органични съединения, първоначално е посрещнато със силна опозиция, но впоследствие получава експериментална подкрепа (като известните експерименти от 1953 г. на Стенли Милър и Харолд Ури в Чикагския университет) и е прието като легитимна хипотеза от научната общност.
През 1935 г. Опарин помага за основаването на Института „А. N. Бах (част от Академията на науките на СССР). Неговият окончателен труд „Произход на живота“ е публикуван за първи път през 1936 г. През 1939 г. става член-кореспондент на Академията на науките на СССР, а през 1946 г. – действителен член, като от 1946 г. до смъртта си е директор на Института по биохимия. През 40-те и 50-те години на ХХ век подкрепя псевдонаучните теории на Трофим Лисенко и Олга Лепешинска, което се възприема от някои като цинично усилие да „следва партийната линия“ и по този начин да напредва в собствената си кариера.
Опарин организира първата международна среща за произхода на живота в Москва през 1957 г., която е последвана от още срещи през 1963 и 1970 г. През 1969 г. той е обявен за Герой на социалистическия труд, а на следващата година е избран за председател на Международното дружество за изследване на произхода на живота. През 1974 г. е удостоен с Ленинската награда, а през 1979 г. – със златния медал „Ломоносов“ „за изключителните му постижения в областта на биохимията“. Получава и пет ордена „Ленин“ – най-високото отличие, присъждано от Съветския съюз.
Опарин умира на 21 април 1980 г. в Москва и е погребан в Новодевическото гробище в Москва.
Вижте повече в следващата ни статия: Кой е бил Макс Планк?