Опознайте живота на един от пионерите на астрономията в тази публикация в блога.
Каква е историята на Едуин Хъбъл?
Едуин Хъбъл е американски астроном, който през 1925 г. пръв доказва съществуването на галактики, различни от Млечния път, което дълбоко променя начина, по който разглеждаме Вселената. По-късно, през 1929 г., той също така доказва окончателно, че Вселената се разширява (считано от мнозина за едно от най-важните космологични открития, правени някога) и формулира така наречения закон на Хъбъл, за да покаже, че другите галактики се отдалечават от Млечния път със скорост, пряко пропорционална на разстоянието до тях. Той е смятан за един от най-влиятелните астрономи след времето на Галилей, Кеплер и Нютон.
Едуин Пауъл Хъбъл е роден на 20 ноември 1889 г. в Маршфийлд, Мисури (САЩ), въпреки че семейството се премества в Уитън, Илинойс, малко след раждането му. В училище получава добри резултати по повечето предмети, въпреки че се отличава повече с атлетическите си качества, отколкото с интелектуалните си способности (през 1906 г. печели седем първи места и едно трето място в една среща по лека атлетика в гимназията и поставя държавен рекорд на висок скок). Освен това е запален рибар, баскетболист и аматьорски боксьор.
От 1907 до 1910 г. изучава математика, астрономия и философия в Чикагския университет, като през 1910 г. получава бакалавърска степен. Следващите три години прекарва като един от първите стипендианти „Роудс“ в Оксфордския университет, където изучава право, преди да смени специалността си с испански език и да получи магистърска степен. Завръщайки се в Съединените щати през 1913 г., той преподава испански език, физика и математика (и тренира баскетболния отбор) в гимназия в Ню Олбани, Индиана, а също така неохотно практикува право в продължение на една година в Луисвил, Кентъки.
През 1914 г. Хъбъл се връща в Чикагския университет, за да изучава астрономия в обсерваторията „Йеркес“ и получава докторска степен през 1917 г. След това му е предложена позиция от Джордж Елъри Хейл, основател и директор на обсерваторията „Маунт Уилсън“ на института „Карнеги“ близо до Пасадена, Калифорния. Въпреки това избухва Първата световна война и Хъбъл се записва в пехотата, като бързо получава чин майор. След завръщането си в САЩ през лятото на 1919 г. той веднага заема поста си в Маунт Уилсън, където остава до смъртта си и където се случват всичките му велики открития.
Пристигането на Хъбъл в Маунт Уилсън през 1919 г. съвпада приблизително със завършването на 100-инчовия телескоп Хукър, тогава най-големия телескоп в света, който му позволява да наблюдава непознати дотогава разстояния във Вселената. Между 1922 и 1923 г. той успява да идентифицира променливите звезди Цефеиди (клас променливи звезди, отличаващи се с тясна връзка между периода на променливост и абсолютната им светимост, което ги прави полезни като „стандартна свещ“ за определяне на разстоянията) в няколко спирални мъглявини, включително мъглявината Андромеда.
Неговото щателно документирано наблюдение, оповестено в началото на 1925 г., доказва категорично, че тези мъглявини се намират на близо милион светлинни години, твърде далеч, за да бъдат част от Млечния път, и всъщност са цели галактики извън нашата. По онова време това е революционна идея, тъй като преобладаващото мнение е, че Вселената се състои изцяло от Млечния път, и много астрономи яростно ѝ се противопоставят, не на последно място Харлоу Шапли от Харвард, който се прочува с измерването на размера на Млечния път.
Впоследствие Хъбъл разработва най-често използваната система за класифициране на галактиките, като ги групира в зависимост от външния им вид на фотографски изображения, което става известно като последователността на Хъбъл. Но едно още по-впечатляващо и важно откритие тепърва предстоеше.
Използвайки наскоро откритата концепция за червеното отместване на галактиките (мярка за скоростта на отдалечаване, основана на идеята, че видимата светлина, излъчена или отразена от даден обект, се измества към по-малко енергийния червен край на електромагнитния спектър, когато се отдалечава от наблюдателя) и комбинирайки собствените си измервания с тези на Весто Слипер, Хъбъл и неговият асистент Милтън Хюмасън откриват приблизителна пропорционалност на разстоянията на обектите с техните червени отмествания. Това довежда до формулирането през 1929 г. на „закона за разстоянието между галактиките като функция на червеното отместване“, сега по-известен като закон на Хъбъл, който гласи, че колкото по-голямо е разстоянието между две галактики, толкова по-голяма е относителната скорост на тяхното разделяне.
Първоначалната оценка на Хъбъл за скоростта на разширяване (постоянният член в неговото уравнение, свързващ скоростта на рецесия на галактиките с тяхното разстояние, известен като константа на Хъбъл) е била може би десет пъти твърде голяма поради грешки в измерванията и точната ѝ стойност все още е предмет на спорове. Въпреки това общата концепция за разширяваща се Вселена е в съответствие с решенията на уравненията на Айнщайн за общата относителност за разширяващо се хомогенно и изотропно пространство. По този начин тя осигурява първата наблюдателна подкрепа за теорията за разширяващата се Вселена, предложена теоретично от Александър Фридман през 1922 г. и Жорж Леметр през 1927 г., както и за обяснението на раждането на Вселената чрез Големия взрив.
Алберт Айнщайн, чиито уравнения на общата теория на относителността сякаш показват, че Вселената трябва или да се разширява, или да се свива, е въвел компенсаторна „космологична константа“ в уравненията си още през 1917 г., защото не е могъл да повярва, че Вселената е нещо различно от статична и безкрайна. Когато научава за откритието на Хъбъл, той заявява, че промяната на уравненията му е „най-голямата грешка“ в живота му, и е благодарен на Хъбъл, че е направил излишно въвеждането на такъв фактор в уравненията му. Айнщайн отишъл в Маунт Уилсън, за да види телескопа и лично да благодари на Хъбъл, че го е спасил от лудост.
Хъбъл се оженил за Грейс Бърк в Пасадена през 1924 г. и за известно време, през 30-те и 40-те години на ХХ век, Хъбъл се радвал на славата на тези важни астрономически открития. От младежките си години в Кеймбридж Хъбъл възприема британските маниери и облекло и има склонност към суета, претенции и расизъм, но е красив, здрав и внушителен, висок над метър и половина, и води приятен разговор. Става личен приятел на Чарли Чаплин, Харпо Маркс, Хелън Хейс, Лилиан Гиш и Уилям Рандолф Хърст, както и голям довереник на Олдъс Хъксли и съпругата му.
По време на Втората световна война, от 1942 до 1946 г., служи в американската армия като началник на балистичния отдел в полигона Абърдийн, за което е награден с Легиона за заслуги. До смъртта си продължава да се занимава активно с астрономически изследвания в обсерваторията Маунт Уилсън и в обсерваторията Паломар, където играе основна роля в проектирането и изграждането на 200-инчовия телескоп Хейл. Когато телескопът Хейл е завършен през 1948 г., Хъбъл е първият, който го използва.
Наскоро след това обаче получава тежък сърдечен удар и така и не си възвръща издръжливостта, за да прекара цяла нощ в мразовитата обсерватория. Хъбъл умира от мозъчна тромбоза на 28 септември 1953 г. в Сан Марино, Калифорния. Няма погребение и съпругата му Грейс никога не разкрива какво се е случило с тялото му.
Въпреки че е награден с медал „Брус“ през 1938 г., със златен медал на Кралското астрономическо дружество през 1940 г. и с медал за заслуги за изключителния му принос в балистичните изследвания през 1946 г., Хъбъл, като астроном, не е имал право да получи Нобелова награда за физика (правило, което винаги го е дразнело, въпреки че е променено непосредствено след смъртта му). Въпреки това той е удостоен посмъртно с други почести, включително с даването на имена на астероид и кратер на Луната и, най-важното, със създаването на космическия телескоп Хъбъл, изстрелян през 1990 г., който продължава да ни предоставя невероятни изображения на дълбокия космос.
Открийте следващата ни статия; Кой е Александър Опарин?“