Опознайте неговата уникална история в тази публикация в блога. Той е един от стълбовете на теорията на елементарните частици!
Кой е Алън Гът?
Изследване на ГутАлън Гът е физик-теоретик и космолог, известен най-вече с работата си по теорията на елементарните частици и с това как теорията на частиците е приложима към ранната Вселена, и по-специално с идеята, която развива около 1980 г., за космическата инфлация и инфлационната Вселена – идеята, че ранната Вселена е преминала през фаза на експоненциално разширяване малко след Големия взрив, задвижвана от положителна плътност на енергията във вакуума.
Алан Харви Гът е роден на 27 февруари 1947 г. в малкото градче Ню Брънзуик, Ню Джърси, в САЩ, в семейството на еврейската двойка от средната класа Хайман и Илейн Гът, които притежават малък магазин за хранителни стоки и предприятие за химическо чистене. Ранното му детство е незабележително, въпреки че проявява силна склонност към математиката. След като посещава няколко държавни училища, той пропуска последния клас, за да се запише в петгодишна програма в Масачузетския технологичен институт (MIT), отчасти защото се страхува да не бъде призован за войната във Виетнам, която той категорично не одобрява. Получава бакалавърска и магистърска степен през 1969 г. и докторска степен през 1972 г.
През 1971 г. се жени за ученическата си любов Сюзън Тиш и имат две деца: Лорънс (1977 г.) и Дженифър (1983 г.). След дипломирането си обаче Гът трудно си намира постоянна работа, отчасти поради силната конкуренция за университетски професорски места, дължаща се на бейби бума, и в продължение на девет години пътува из страната на временни постдокторантски места, свързани с физиката, включително в Принстън (1971-1974 г.), Колумбия (1974-1977 г.), Корнел (1977-1979 г.) и Центъра за линейни ускорители в Станфорд (1979-1980 г.).
В Принстън първоначално се съсредоточава върху физиката на елементарните частици, по-специално върху изучаването на кварките – елементарните частици, от които се състоят протоните и неутроните. Изследванията му обаче остаряват с развитието на теорията на квантовата хромодинамика, по ирония на съдбата разработена точно там, в Принстън, без знанието на Гът, която придава на кварките ново специално свойство, наречено „цвят“.
През 1974 г. в Колумбийския университет Гът се насочва повече към космологията и космогенезата, и по-специално към работата върху магнитните монополи (еднополюсни магнити, които първоначално са предсказани на теория от уравненията на Джеймс Клерк Максуел, но все още не са открити в реалната Вселена). Гът предлага, че процесът на спонтанно нарушаване на симетрията в ранната Вселена, описан от „електрослабата теория“ на Стивън Уайнбърг, може да доведе до много малки прекъсвания със свойствата на магнитните монополи.
Той започва да разработва теорията си за космическата инфлация, докато работи в Корнел през 1978 г., когато търси решения на „проблема с плоскостта“ на модела на Вселената, базиран на Големия взрив, и на проблема, който сам е идентифицирал – очевидното отсъствие на магнитни монополи. Той отново се опира на по-ранната работа на Стив Уайнбърг, а именно на неговата Голяма единна теория (опит за обединяване на електромагнитните, слабите и силните ядрени сили).
Предложеното от Гът решение на тези проблеми включва много кратък, но много бърз период на преохлаждане по време на забавен фазов преход, при който се получава „фалшив вакуум“ (временно нестабилно състояние с най-ниската възможна плътност на енергията). Гът открил, че разпадането на фалшивия вакуум в началото на Вселената може да доведе до невероятни резултати, включително бързо разширяване с все по-високи темпове, което той нарекъл космическа инфлация.
Невероятно голямото разширяване на Вселената, причинено от инфлацията, „решава“ както проблема с плоскостта на Робърт Дикс, така и проблема с монополите на Гът. Тя обаче реши и „проблема с хоризонта“ на теорията за Големия взрив (неотдавнашното наблюдение, че космическото фоново лъчение изглежда изключително равномерно в цялата Вселена, с почти нулеви отклонения, което е парадоксално, тъй като по време на създаването на космическото фоново лъчение не би трябвало да има достатъчно време, за да може единият край на Космоса да общува с другия). Според теорията на Гът за инфлацията обаче Вселената се е взривила толкова бързо, че не е имало време да се наруши съществената хомогенност и следователно Вселената след инфлацията би била много еднородна, въпреки че частите все още не са били в контакт една с друга.
В началото на 1980 г. Гът за пръв път излага идеите си за космическата инфлация на семинар в Центъра за линейни ускорители в Станфорд и за една нощ от притеснен за перспективите си за работа се превръща в щурмовак с предложения. През 1980 г. той се връща в Масачузетския технологичен институт и става професор по физика през 1986 г.
За известно време обаче той не може да намери начин да спре инфлацията (за да могат да се образуват звезди и галактики), което често се нарича проблемът за „грациозното излизане“, и поради тази причина смята собствената си теория за неуспешна. Въпреки това, след като в края на 1981 г. прочита статия на руския физик Андрей Линде (който работи по проблема независимо) и по-нататъшна работа на Пол Щайнхард (който също работи по проблема за грациозното излизане), той започва да обменя статии с тези други теоретици, като взаимно си помагат в развитието на теорията за инфлацията и след първоначалния модел на Гът има много допълнителни уточнения и преработки.
Напоследък Гът изразява убеждението си, че нашата Вселена е само една от безбройните вселени, които са възникнали като част от мултивселена. Според тази теория космическата инфлация никога не свършва, а продължава да се разширява с експоненциална скорост, като в рамките на инфлационния процес постоянно се създават допълнителни вселени като „мехури“ (в някои отношения тази теория е подобна на дискредитираната теория на Фред Хойл за стабилното състояние). Той вярва, че целият космос е създаден от квантови флуктуации от нищото (което според него е напълно съвместимо със закона за запазване на енергията, тъй като общата стойност на енергията остава нула) и е цитиран да казва, че „Вселената е най-добрият безплатен обяд“.
Гът продължава да изнася лекции в Масачузетския технологичен институт (MIT) и е написал повече от 60 технически статии за ефектите от космическата инфлация и взаимодействието ѝ с физиката на елементарните частици. Той е носител на множество награди и медали, включително медал на Международния център по теоретична физика и медал „Едингтън“. Книгата му от 1998 г. „Инфлационната вселена: търсенето на нова теория за космическия произход“ се превръща в популярен бестселър.
Открийте следващата ни статия: Кой е бил Александър Фридман?