В тази публикация в блога можете да научите повече за неговата уникална история. Той е бил талантлив индийско-американски астрофизик!
Кой е бил Субрахманян Чандрасекхар?
Субрахманян Чандрасекхар (или „Чандра“) е индийско-американски астрофизик, известен най-вече с работата си върху теоретичната структура и еволюцията на звездите, и по-специално върху късните етапи от еволюцията на масивните звезди и изчисляването на границата на Чандрасекхар. През 1983 г. му е присъдена Нобелова награда за физика (поделена с Уилям Фаулър), основно за тази ранна работа, въпреки че изследванията му обхващат и много други области на теоретичната физика и астрофизиката.
Падма Вибхушан Субрахманян Чандрасекхар е роден на 19 октомври 1910 г. в тамилско хиндуистко семейство в Лахор, Пенджаб, Британска Индия (по-късно Пакистан). Баща му е счетоводител в индийските железници и опитен цигулар и музиколог на карнатската музика. Майка му също е интелектуалка и често ѝ се приписва заслугата да събуди интелектуалното любопитство на Чандрасекхар в ранна възраст. Братът на баща му е видният физик Чандрасекхара Венката Раман, който през 1930 г. получава Нобелова награда за физика за работата си върху разсейването на светлината и за откриването на ефекта на Раман при разсейването на фотоните.
Чандрасекхар първоначално е обучаван вкъщи, а след това от 1922 до 1925 г. посещава индуистка гимназия в Трипликан, близо до Мадрас. След това последва прочутия си чичо, за да учи физика в Presidency College, Мадрас, от 1925 до 1930 г., като през 1930 г. получава бакалавърска степен. Заради академичните си постижения печели стипендия от индийското правителство за следдипломно обучение в Кеймбриджкия университет в Англия, където е приет в Тринити Колидж и става научен сътрудник на професор Ралф Фаулър. По съвет на друг професор от Кеймбридж по това време, Пол Дирак, Чандрасекхар прекарва една година и в Института по теоретична физика в Копенхаген, където работи с Нилс Бор.
През 1933 г. той защитава докторска степен в Кеймбридж и е избран за член на Тринити Колидж за периода 1933-1937 г. По това време той се запознава с астрофизиците сър Артър Едингтън и Артър Милн. През 1936 г. се жени за Лалита Дораисвами, с която се запознава по време на обучението си в Presidency College, Мадрас. Чандрасекхар смята нейната подкрепа и насърчение за съществени за по-нататъшния си успех и те остават заедно до края на дългия си живот.
Най-известният успех на Чандрасекхар вероятно идва много рано в кариерата му, когато е млад стипендиант в Тринити Колидж, с публикуването на поредица от статии между 1931 и 1935 г. за „границата на Чандрасекхар“. Въз основа на работата на своя професор Ралф Фаулър той изчислява максималната невъртяща се маса, която може да бъде поддържана срещу гравитационен колапс от налягането на дегенерация на електроните. Този предел описва максималната маса на звезда бяло джудже или, алтернативно, минималната маса, над която звездата ще завърши с колапс в неутронна звезда или черна дупка след свръхнова, вместо да остане бяло джудже. Изчисленията му разкриват, че тази маса е около 1,44 слънчеви маси (1,44 пъти масата на нашето Слънце).
Когато обаче той за първи път предлага границата на Чандрасекхар, сър Артър Едингтън упорито се противопоставя, а Алберт Айнщайн отказва да повярва, че откритията на Чандрасекхар могат да доведат до колапс на звезда до точка. За разочарование на Чандрасекхар никой от другите утвърдени физици в Европа не му се притече на помощ и в резултат на това несъгласие с човек от ранга на Едингтън Чандрасекхар осъзна с известна горчивина, че шансовете му да получи постоянна позиция в британски университет са в най-добрия случай малки.
Затова, когато в началото на 1937 г. получава предложение за асистентско място във факултета на Чикагския университет, той решава да напусне Кеймбридж и да се премести в Съединените щати. Остава в Чикагския университет през цялата си кариера – общо 58 години. През 1942 г. става доцент, през 1944 г. – редовен професор, през 1947 г. – почетен професор по теоретична астрофизика, а през 1985 г. получава статут на почетен професор. Част от работата му е извършена в обсерваторията „Йеркес“ на Чикагския университет, а по-късно и в Лабораторията за астрофизика и космически изследвания на НАСА, построена в университета през 1966 г. По време на Втората световна война работи в лабораториите за балистични изследвания на Абърдийн Провинг Граунд в Мериленд. През 1953 г. става натурализиран американец.
Професионалният живот на Чандрасекхар може да бъде разделен на отделни периоди, като всеки период обикновено завършва с книга или монография по темата: През периода 1929-1939 г. той изучава звездната структура, включително теорията на белите джуджета (обобщена в книгата му от 1939 г. „Въведение в изучаването на звездната структура“); от 1939 г. до 1943 г. се концентрира върху звездната динамика (книгата му „Принципи на звездната динамика“ е публикувана през 1942 г.) ; от 1943 г. до 1950 г. се концентрира върху теорията на радиационния трансфер и квантовата теория на отрицателния водороден йон (представена в друга книга – „Radiative Transfer“, публикувана през 1950 г.); работи върху хидродинамичната и хидромагнитната устойчивост от 1950 до 1961 г. (книгата му „Hydrodynamic and Hydromagnetic Stability“ е публикувана през 1961 г.); през 60-те години изучава равновесието и устойчивостта на елипсовидни фигури на равновесие, както и общата теория на относителността (обобщена в книгата „Ellipsoidal Figures of Equilibrium“ през 1968 г.); от 1971 г. до 1983 г. изучава математическата теория на черните дупки (описана в книгата му „The Mathematical Theory of Black Holes“, публикувана през 1983 г.), а в края на 80-те години работи върху теорията на сблъскващите се гравитационни вълни.
През 1944 г. той е избран за член на Кралското дружество, а през 1988 г. става почетен член на Международната академия на науките. През кариерата си получава множество медали и награди, сред които медал „Брус“ (1952 г.), златен медал на Кралското астрономическо дружество (1953 г.), Национален медал за наука (1967 г.), медал „Падма Вибхушан“ (1968 г.), медал „Хенри Дрейпър“ (1971 г.), медал „Копли“ на Кралското дружество (1984 г.) и Нобелова награда за физика (1983 г.). Въпреки че приема честта на Нобеловата награда, той е донякъде огорчен, че в цитата („за теоретичните му изследвания на физичните процеси, важни за структурата и еволюцията на звездите“) се споменава само ранната му работа, считайки това за омаловажаване на труда на целия му живот.
Чандрасекхар умира от сърдечна недостатъчност в Чикаго на 21 август 1995 г. на 84-годишна възраст и е преживян от Лалита, дългогодишната си съпруга.
Вижте повече в следващата ни статия: Кой е Алън Гът?