Опознайте неговата уникална история в тази публикация в блога. Той е един от стълбовете на съветската ядрена физика!
Кой е Андрей Сахаров?
Андрей Сахаров е роден през 1921 г. и умира през 1989 г.
Той е изтъкнат съветско-руски ядрен физик, въпреки че е може би най-известен като дисидент, активист за правата на човека, защитник на гражданските свободи и реформи в Съветския съюз и носител на Нобелова награда за мир. Въпреки че в началото на кариерата си допринася за укрепването на военната мощ на Съветския съюз чрез разработването на атомната и водородната бомба, по-късно става един от най-яростните критици на програмата. По-късно той посвещава огромния си интелект на фундаменталната теоретична физика, физиката на елементарните частици и космологията, като допринася за важни прозрения относно дисбаланса между материя и антиматерия във Вселената и хипотези за сингулярности, свързващи паралелни вселени.
Андрей Дмитриевич Сахаров е роден в Москва, Русия (тогава СССР), на 21 май 1921 г. Баща му е учител по физика, любител пианист и яростен атеист и въпреки настояването на набожната му майка да бъде кръстен, религията не играе важна роля в живота на Сахаров. През 1938 г. постъпва в Московския държавен университет, въпреки че през 1941 г., по време на Великата отечествена война, е евакуиран в Ашхабад (в днешен Туркменистан), където завършва образованието си и се дипломира.
След дипломирането си е назначен на работа в лаборатория в Уляновск, по време на която се запознава и жени за Клавдия Алексеевна Вихирева. Двамата се женят през 1943 г. и заедно отглеждат две дъщери и един син. През 1945 г. се завръща в Москва, за да учи в теоретичния отдел на ФИАН (Институт по физика на Съветската академия на науките) и получава докторска степен през 1947 г.
След войната Сахаров посвещава известно време на изследванията на космическите лъчи, но постепенно се включва в изследванията на оръжията. През 1948 г. той участва в проекта за съветска атомна бомба под ръководството на Игор Курчатов и става свидетел на изпитанията на първото съветско атомно устройство през 1949 г. След като през 1950 г. се премества в „затворения“ (или с ограничен достъп) град Саров, Сахаров играе ключова роля в следващия етап – разработването на термоядрената водородна бомба, която е изпитана за първи път през 1953 г., а след това и на първата съветска водородна бомба с мегатонен обсег на действие, която е изпитана през 1955 г.
През 1950 г., съвместно с Игор Тамм, той предлага и идеята за реактор за контролиран ядрен синтез – токамак, която остава в основата на по-голямата част от работата в тази област, основана на принципа, че изключително гореща йонизирана плазма трябва да бъде ограничена от торообразни магнитни полета, за да се контролира процесът на термоядрен синтез. Работи и върху генерирането на електромагнитни импулси с много голяма мощност чрез компресиране на магнитния поток с помощта на мощни експлозиви.
През 1953 г. Сахаров получава докторска степен по науките, избран е за действителен член на Съветската академия на науките и е удостоен с първото от трите си звания Герой на социалистическия труд. В края на 50-те години на ХХ век обаче Сахаров започва да се притеснява от моралните и политическите последици от работата си върху ядрените оръжия. През 60-те години на ХХ в. той започва да проявява политическа активност, като предупреждава срещу разпространението на ядрени оръжия и настоява за прекратяване на атмосферните изпитания. Играе водеща роля в Договора за частична забрана на изпитанията, подписан в Москва през 1963 г. През 1967 г., когато отбраната с балистични ракети се превръща в ключов въпрос в отношенията между САЩ и Съветския съюз, той се застъпва за двустранен отказ от тези оръжия с мотива, че надпреварата във въоръжаването с тази нова технология само ще увеличи вероятността от ядрена война.
След 1965 г. Сахаров се завръща към фундаменталната наука и започва да работи върху физиката на елементарните частици и космологията, по-специално върху търсенето на обяснение за „барионната асиметрия“ на Вселената (огромния превес на материята, за разлика от антиматерията, в познатата ни Вселена). Той е първият учен, който въвежда концепцията за две вселени, наречени „листове“, които може да са били свързани по време на Големия взрив. Другата“ вселена би имала пълна „CPT симетрия“ (обръщане на заряда, четността и времето), би имала обратна стрелка на времето и би била населена предимно с антиматерия. Сахаров нарича сингулярностите, в които тези два листа теоретично биха могли да си взаимодействат, без да бъдат разделени от пространство-времето, „колапс“ и „антиколапс“, подобно на черната и бялата дупка от теорията за червейните дупки. Той също така предлага идеята за индуцирана гравитация (или възникваща гравитация) като алтернативна теория на квантовата гравитация.
След като продължава да се противопоставя на разполагането на ядрени оръжия, през 1968 г. му е забранено да извършва всякакви изследвания, свързани с военното дело, и той се връща във ФИАН в Москва. През 1970 г. основава Московския комитет за правата на човека заедно с Валерий Чалидзе и Андрей Твердохлебов и е подложен на нарастващ натиск от страна на режима. През 1972 г. се жени за друга активистка за човешки права, Елена Бонер. През 1974 г. получава Световната награда „Чино дел Дука“, а през 1975 г. – Нобеловата награда за мир, въпреки че не му е позволено да напусне Съветския съюз, за да я получи (съпругата му прочита речта му на церемонията в Осло).
Сахаров е арестуван в началото на 1980 г. след публичните си протести срещу съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. и е изпратен във вътрешно изгнание в град Горки (сега Нижни Новгород) – затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели. Остава под строгото наблюдение на съветската полиция, подложен на многократни обиски и прониквания, до 1986 г., когато му е разрешено да се върне в Москва в рамките на политиката на перестройка и гласност на Михаил Горбачов. Там той помага за създаването на първите независими легални политически организации и играе важна роля в нарастващата политическа опозиция в Съветския съюз. През 1989 г. е избран за депутат в новия парламент и за кратко е съпредседател на Демократичната опозиция.
Сахаров умира скоро след това от внезапен инфаркт на 14 декември 1989 г. на 68-годишна възраст.
Открийте следващата ни статия: Кой е бил Джон Уилър?