Вярвам, че нашата нация трябва да се ангажира да заведе човек на Луната и да го върне безопасно на Земята преди края на това десетилетие,
Джон Ф. Кенеди обявява пред Конгреса на САЩ на 25 май 1961 г.
По това време американците вече са загубили първата глава от космическите пътешествия.
В престижната надпревара за надмощие в космоса те вече бяха победени от Съветския съюз за втори път: през 1957 г. руснаците изстреляха първия спътник „Спутник“, а през 1961 г. най-накрая изведоха в космоса първия човек: космонавта Юрий Гагарин.
Източник на снимката: НАСА
Дирекция „Луна“ към Американската космическа агенция
С първоначален бюджет от около един милиард долара годишно (1965 г.: 5,2 млрд. долара) новата американска космическа агенция трябва да осъществи програмата „Аполо“.
Наса използва знанията на германските военновъздушни сили при разработването на бъдещата ракета „Сатурн V“. Тя е под ръководството на германския инженер Вернер фон Браун.
Разработване на ракетата Saturn V
След дълги дискусии е решено да се използва т.нар. процедура за лунно рандеву, при която съединяването на комбинацията от космически кораби, разделени на лунен спускаем апарат и командна капсула, се извършва в лунна орбита.
Тази процедура имаше предимството, че всички компоненти на космическия кораб, необходими за лунния полет, можеха да бъдат изведени в отправна орбита около Земята с една ракета и можеше да се избегне трудното сглобяване на по-голям космически кораб в околоземна орбита.
За целта обаче е била необходима изключително мощна ракета носител, способна да достави полезен товар от около 45 т при скорост на излитане 11,2 км/сек: „Сатурн 5“.
С височина над 110 м тя и до днес е най-голямата ракета в света. Тристепенната носеща система с тяга от 160 млн. к.с. имаше излетна маса от над 2880 тона и достигаше максимална скорост от 39 000 км/ч. Това позволи на „Сатурн 5“ да транспортира астронавтите до Луната само за 60 часа.
Космическият кораб „Аполо“: корабът, който ни закара на Луната
Космическият кораб „Аполо“ се състоеше от три елемента.
В допълнение към командния модул имаше сервизен модул и лунен модул.
Командният модул съдържаше инструментите за управление на лунния космически кораб. Тук астронавтите спяха и се хранеха.
Служебният модул съдържаше електрическите системи, системата за поддържане на живота и комуникационния център. В него се намираха и главният двигател и резервоарът за гориво.
И последният елемент беше модулът за кацане на Луната, в който можеха да се настанят двама астронавти, които да кацнат на лунната повърхност и след това да се върнат в командния модул.
Успехът на мисиите „Аполо“
Първите мисии на програмата „Аполо“ имаха за цел да изпробват космическите технологии с оглед на отиването на Луната.
„Аполо 8“ полетя към Луната в края на 1968 г. без лунен модул. Апаратът обиколи Луната и доказа, че кацането на Луната е принципно възможно. За пръв път човечеството се приближи до небесен обект, различен от Земята.
След това последваха мисиите Аполо 9 и 10, които бяха подготовка за известната мисия Аполо 11.
Накрая, на 20 юли 1969 г., екипажът на „Аполо 11“ се приземи с лунния модул „Ийгъл“ само на няколко километра от Морето на спокойствието.
Няколко часа по-късно Н. Армстронг и Е. Олдрин бяха първите хора, стъпили на Луната.
От „Аполо 11“ до края на програмата „Аполо“
Мисията „Аполо 12“ беше добре приета от обществеността, но не толкова, колкото нейната предшественичка.
Няколко месеца по-късно се провежда мисията „Аполо 13“. Тази мисия е на ръба на катастрофата, когато кислородният резервоар се взривява. За щастие тримата астронавти и Хюстън успяха да намерят решение и мисията завърши успешно.
Мисията „Аполо 13“ даде възможност на НАСА да вземе предпазни мерки преди стартирането на бъдещи мисии. Тя е последвана от Аполо 14, която е първата мисия, чиято основна цел е научна.
По време на мисията Аполо 15 астронавтите за първи път носят „луноход“, който им позволява да правят екскурзии в по-широка среда по време на престоя си на повърхността на Луната.
Програмата Аполо приключва с Аполо 17 през 1972 г. Тя беше прекратена три мисии по-рано от планираното поради причини, свързани с разходите – дотогава бяха изразходвани над 25 млрд. долара.
Дванадесетте астронавти, стъпили на Луната, донесоха обратно на Земята общо 400 кг лунни скали и десетки хиляди снимки.
Скалните проби, които имат различен минералогичен състав от земните скали, показаха, че Луната, подобно на Земята, се е образувала преди около 4,6 млрд. години, но е претърпяла различна еволюция.
За други научни експерименти на Луната бяха използвани т.нар. лунни научни експериментални пакети Аполо (ALSEP) – компактни инструменти, опаковани в куфари за измерване на йони, магнитни полета и сеизмични вибрации, които останаха на повърхността на Луната дори след края на мисиите Аполо. През 1977 г. тези измервания бяха прекратени поради липса на средства.
Въпроси на програмата „Аполо“ на НАСА
Най-големите успехи на НАСА в поредицата „Аполо“ са първата пилотирана мисия в орбита около Луната (Аполо 8) и първото кацане на Луната (Аполо 11). След шест успешни лунни кацания американският ентусиазъм за програмата „Аполо“ постепенно намалява в началото на 70-те години на ХХ век (американците все още са въвлечени във Виетнамската война).
Поради това президентът Никсън намалява бюджета на космическата агенция, така че са осъществени само 17 от първоначално планираните 20 мисии „Аполо“. Програмата Скайлаб е последвана през 1973 г., а първата космическа совалка е изстреляна окончателно през 1981 г.
Програмата „Аполо“ с нейните 17 мисии е ангажирала около половин милион души и е струвала над 20 милиарда долара. Научното значение на кацането на Луната може да се счита за спорно и днес. Въпреки това на космическата програма вече не може да се отрече победа: милиони хора осъществиха мечтата за „човек на Луната“.
Възраждането на програмата „Аполо“: „Артемида“
Преди няколко години НАСА реши да се върне на Луната при управлението на Тръмп.
Програмата се нарича „Артемида“ и се очаква да се осъществи през 2024 г., ако всичко върви добре.
Открийте следващата ни статия: какво е галактика?