В тази публикация в блога научете повече за уникалния живот на този руски космолог и математик.
Щастливо проучване!
Кой е Александър Фридман?
Александър Фридман е руски космолог и математик, който помага за разработването на модели, обясняващи развитието на Вселената. По-специално, неговите решения на полевите уравнения на Айнщайн предоставят първите доказателства за разширяваща се Вселена, както и теоретични основи за моделите на Големия взрив и стационарното състояние на Вселената.
Александър (или Александър) Александрович Фридман (или Фридман) е роден на 16 юни 1888 г. в Санкт Петербург, Русия. Баща му е балетист, а майка му е пианистка. Той е отличен ученик, както в средното училище, Втора гимназия в Санкт Петербург, така и след това в Санктпетербургския държавен университет, където учи математика от 1906 до 1910 г. Там посещава и семинарите по съвременна физика на Пол Еренфест, където се обсъждат квантовата теория, относителността и статистическата механика. Получава магистърска степен по чиста и приложна математика през 1914 г., въпреки че изследванията му включват и аеронавтика, магнитното поле на Земята, механика на течностите и теоретична метеорология.
През 1913 г. е назначен в Аерологичната обсерватория в покрайнините на Санкт Петербург, където изучава метеорология. През следващата година заминава за Лайпциг, където учи при Вилхелм Бьеркнес, водещия теоретичен метеоролог по онова време. Участва в няколко полета с дирижабъл, за да прави метеорологични наблюдения, но когато избухва Първата световна война, Фридман се записва доброволец в руските военновъздушни сили като технически експерт и пилот на бомбардировач. След 1915 г. чете лекции по аеродинамика на пилоти, а през 1916 г. става ръководител на Централната аеронавигационна станция в Киев, преди да се премести в Москва с Централната аеронавигационна станция. Централната аеронавтична станция обаче е разпусната след Руската революция от 1917 г. и от 1918 до 1920 г. Фридман работи като професор по теоретична механика в Пермския университет.
Фридман се връща в Санкт Петербург (тогава преименуван на Петроград) през 1920 г., след като Червената армия окупира Перм и гражданската война прави живота твърде труден, за да заеме пост в Главната геофизична обсерватория. Едновременно с това той заема и няколко други длъжности: професор по математика и механика в Петроградския университет, професор по физика и математика в Петроградския политехнически институт, научен работник в Петроградския институт по железопътно строителство, Военноморската академия и Института по оптика.
В края на 1920 г. той със закъснение се запознава с общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, която е публикувана с няколко години закъснение в разкъсваната от войната Съветска Русия. През 1922 г. той открива решението на разширяващата се Вселена за полевите уравнения на общата теория на относителността на Айнщайн. Първоначално Айнщайн смята, че решението е грешно, но по-късно признава, че всъщност е правилно и че то хвърля нова светлина върху цялата тема. Разширяването на Вселената е окончателно потвърдено няколко години по-късно от наблюденията на Едуин Хъбъл през 1929 г.
Партите на Фридман от 1924 г. демонстрират трите модела на Фридман (описващи положителна, нулева и отрицателна кривина на пространство-времето), цяло десетилетие преди Хауърд Пърси Робъртсън и Артър Джефри Уокър да публикуват своя анализ. Този динамичен космологичен модел на общата теория на относителността ще се превърне в стандарт за теорията за Големия взрив и теорията за стационарното състояние на Вселената (работата на Фридман подкрепя и двете теории), въпреки че теорията за стационарното състояние до голяма степен е изоставена след откриването на космическото фоново лъчение през 1965 г.
През 1923 г. и 1924 г. Фридман има възможност да пътува из Европа и да обсъжда областите си на изследване с други учени, особено в Германия, Норвегия и Нидерландия. През 1924 г. той отново се завръща в Санкт Петербург (преименуван на Ленинград), където получава поста директор на главната ленинградска геофизична обсерватория. По това време при него за кратко учи изтъкнатият руски теоретичен физик и космолог Джордж Гамов.
През юли 1925 г. участва в рекорден полет с балон, като достига височина от 7400 метра. Два месеца по-късно обаче, на 16 септември 1925 г., животът на Фридман е трагично прекъснат на 37-годишна възраст. Той умира от коремен тиф, с който очевидно се е заразил по време на почивката си в Крим.
Открийте следващата ни статия: Кой е бил Артър Едингтън?