Космическата индустрия е най-скъпият научен сектор в света.
Всяка мисия струва от стотици милиони до стотици милиарди долари.
В този топ ще откриете 21-те най-скъпи космически мисии в областта на космическите изследвания.
Добро проучване!?
PS: Посочените цифри са приблизителни, повечето от тези мисии са стартирали преди няколко години/десетилетия. Затова изчислихме тези цифри, като взехме предвид инфлацията.
22) New Horizons, приблизителна цена: 650 млн. долара
Стартирала през януари 2006 г., американската сонда New Horizons имаше мисия да наблюдава планетата джудже Плутон. Тя достигна своята първоначална цел през юли 2015 г..
През 2019 г. той премина покрай Аркот, малко небесно тяло в Куйперовия пояс.
Понастоящем „Нови хоризонти“ продължава пътуването си към външните части на Слънчевата система. След това той ще се присъедини към сондите „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ в междузвездното пространство. Неговият край на мисията се очаква да настъпи през 2025 г.?“
21) MAVEN, прогнозна стойност: 671 млн. долара
Мавен (Mars Atmosphere and Volatile EvolutioN) е американска космическа сонда, която от септември 2014 г. се намира в орбита около Марс. Пътуването ѝ е продължило повече от 10 месеца.
MAVEN е проектирана да извършва атомни изследвания, което отчасти обяснява защо не е попаднала в заглавията на вестниците.
Събраните данни от космически сонди като MAVEN ще бъдат неоценими за бъдещите човешки мисии до Марс! ?
20) Спътник Gaia, приблизителна цена: 1 милиард долара
Gaia е астрометрична космическа мисия. Тя е предназначена за наблюдение на нашата галактика, Лунния път.
Изстреляна през 2013 г. от Европейската космическа агенция, тя наблюдава и класифицира небесните обекти, съдържащи се в нашата галактика. Целта е да се анализират един милиард обекта, главно звезди, но също така и екзопланети, далечни квазари, астероиди и близки комети.
Данните, които спътникът събира, могат да осигурят нови прозрения за миналото, настоящето и бъдещето на нашата галактика.?
19) „Розета“ и „Филе“ (Нови граници), прогнозна стойност: 1,1 млрд. долара
Създадена от Европейската космическа агенция (ЕКА), Розета-Филае е една от най-впечатляващите мисии в покоряването на космоса. През август 2014 г. сондата Розета стана първата космическа сонда, която излезе в орбита около комета!
Мисията продължи да постига още по-впечатляващо постижение три месеца по-късно, когато акумулатор от сондата, наречен Филае, най-накрая приземи на повърхността на кометата.
Въпреки няколкото усложнения, Philae успя да събере данни от кометата 67P/Чурюмов-Герасименко.
Поради лошото си позициониране, акумулаторите на спускаемия модул не успяха да се презаредят.
Комуникационната система между спускаемия апарат и сондата беше изключена на 27 юли 2016 г., за да се пести енергия. Оттогава нямаме повече информация от Philae.
18) Juno (New Frontiers), приблизителна стойност: 1,1 млрд. долара
Сондата Juno е втората сонда, изпратена от НАСА в рамките на програмата „Нови граници“. Целта й е да анализира планетата Юпитер.
Сондата „Джуно“ започна своето пътуване през 2011 г. и достигна своята цел през юли 2016 г..
Това е първата космическа сонда, изпратена до Юпитер, която не се захранва с плутоний (вместо това Juno използва слънчеви панели) и носи осем научни инструмента. Мисията продължава и днес.
17) Инфрачервен космически телескоп „Хершел“, приблизителна стойност: 1,4 млрд. долара
Космическата обсерватория Хершел, разработена от ЕКА, е най-големият инфрачервен телескоп, изстрелван някога. Наречена в чест на астронома сър Уилям Хершел, който открива инфрачервения спектър, както и планетата Уран, обсерваторията разполагаше с най-големия най-голямото огледало, изпращано някога в космоса (с диаметър 3,5 метра), както и три детектора, които е трябвало да се поддържат при температури под 2 градуса над абсолютната нула с течен хелий.
Много ниската температура (по-студена от самия космос) е необходима за откриването на инфрачервени лъчи. Когато охладителната течност свърши в края на април 2013 г., мисията на „Хершел“ приключи.
16) „Галилео“ (космическа сонда), прогнозна стойност: 1,6 млрд. долара
Наречена на името на прочутия италиански учен, „Галилео“ започна своето пътешествие до най-голямата планета в Слънчевата система през 2013 г.b>1989 г., а през декември 1995 г. стана първият космически апарат, който обикаля около Юпитер.
Въпреки че самият газов гигант със сигурност е достатъчно интересен (Галилео дори е станал свидетел на мощния удар на кометата Шумейкър-Леви 9), някои важна информация е получена и за неговите луни, включително Европа, която може да има живот под повърхността си.?
След почти 8 години в орбита „Галилео“ беше унищожен, като се изпрати в атмосферата на Юпитер, за да не замърси някоя от тези луни със земни микроорганизми.
15) Алфа магнитен спектрометър, приблизителна стойност: 2 млрд. долара
Алфа-магнитният спектрометър (AMS-02) е наистина най-съвременното оборудване, изпратено на борда на Международната космическа станция.
Детето на носителя на Нобелова награда за физика Самюел Тинг, AMS-02 е толкова сложен, колкото всичко, което може да се намери в наземния ускорител на частици. Той е проектиран да открива антиматерия и да търси признаци, които биха могли да помогнат за разгадаването на тайната на тъмната материя.“
14) Космически телескоп „Хъбъл“, приблизителна стойност: 2,5 млрд. долара
Наименуван на Едуин Хъбъл, един от най-великите астрономи на 20-ти век, космическият телескоп Хъбъл имаше труден старт./b> след извеждането му в орбита, поради грешка, която засегна качеството на заснетите изображения. Грешката беше от порядъка на един микрон, или около една петдесета от ширината на човешки косъм, което е повече от достатъчно за такова чувствително оборудване. Поради това НАСА трябваше да изпрати астронавти, за да го поправят.“?
От този момент Хъбъл започна да работи почти безпроблемно и през последните две десетилетия ни изпрати някои от най-красивите изображения на Вселената, правени някога.
13) Curiosity, приблизителна стойност: 2,5 млрд. долара
Макар че далеч не е първата сонда, която сме изпратили на Марс, Curiosity със сигурност е най-съвременната заедно със своя близнак Perseverance.
Проектиран е да изследва климата и геологията на планетата Марс, Curiosity има за цел да осигури индикатори, които биха ни помогнали да отговорим на един от тези въпроси: Подходящ ли е Марс за живот? И ако не, дали изобщо някога е съществувал?“
Засега отговорът на първия въпрос изглежда отрицателен, а за втория е неубедителен, но знанието, че в момента на друга планета се намира високотехнологичен марсоход, който изследва непознатото и събира информация, си струва цената от 2,5 млрд. долара.
12) Роувър „Персеверация“, приблизителна цена: 2,5 млрд. долара
Perseverance е роувър, който в момента е на мисия до Марс. Той ще изследва район на Марс, наречен кратерът Джезеро. Този кратер представлява интерес за учените, тъй като е много стар район на Марс.
Мисията ще изпрати марсоход, много подобен на „Кюриосити“, за да изследва скалите, почвата и въздуха на Марс. Новият марсоход ще извършва и експерименти, които биха могли да бъдат полезни за планирането на човешка мисия до София.b>Марс, включително метод за получаване на кислород от марсианската атмосфера.
Роувърът Perseverance беше изстрелян от Земята на 30 юли 2020 г. и ще пристигне на Марс на 18 февруари 2021 г.
11) Мисия „Аполо 11“, приблизителна стойност: 2,5 млрд. долара
Прочутата мисия „Аполо 11“ струва повече от 350 милиона долара през 1969 г.. С отчитане на инфлацията днес мисията би струвала 2,5 милиарда долара.
Тези 350 милиона позволиха на човечеството да напусне люлката си и да се отправи да изследва непознатото: Луната.
Нашият естествен спътник винаги е интригувал човечеството. Хиляди или дори милиони години мечти току-що се бяха сбъднали…
10) Saturn V, приблизителна стойност: 2,7 милиарда долара
Ракетата , която изпрати първите хора на Луна, е не друга, а Сатурн 5. Нейната цена се оценява днес на 2,7 милиарда долара.“
Сатурн V е летяла 13 пъти. Първата му мисия е била Аполо 4, а последната – Скайлаб 1.
9) Касини-Хюйгенс, приблизителна цена: 3,26 млрд. долара
Мисията „Касини-Хюйгенс“ (кръстена на италианските и холандските астрономи Джовани Касини и Кристиан Хюйгенс) е изстреляна от НАСА през 1997 г., за да изследва най-красивия от газовите гиганти – Сатурн.?
Задвижван от плутоний, „Касини“ влезе в орбита около Сатурн след 7-годишно пътуване и оттам събра показателите наb>ценна информация за пръстените на планетата, нейната атмосфера и нейните спътници. На Коледа през 2004 г. сондата Хюйгенс на ЕКА се отдели от основния космически кораб и кацна на Титан, една от луните на Сатурн – първото кацане на обект отвъд Марс.
8) Космическа станция „Мир“, приблизителна стойност: 4,2 млрд. долара
Достоен предшественик на Международната космическа станция, Мир (на руски „мир“) е едно от най-големите постижения на съветската космическа програма.
Изстреляна през 1986 г., тя е първата модулна космическа станция (дизайн, който МКС също ще възприеме) и държи рекорда за най-голям изкуствен обект в космоса, най-продължително непрекъснато човешко присъствие в космоса и най-дълъг човешки космически полет. Последният рекорд все още е в сила.
7) ГЛОНАСС („руски GPS“), приблизителна стойност: 4,7 милиарда долара
ГЛОНАСС е разработена от Съветския съюз като експериментална военна комуникационна система през 70-те години на миналия век. В края на Студената война Съветският съюз признава, че ГЛОНАСС има търговски приложения благодарение на способността на системата да предава метеорологична информация, комуникации, навигационни и разузнавателни данни.
Първият спътник на ГЛОНАСС е изстрелян през 1982 г., а системата е обявена за напълно функционираща през 1993 г.. След период на намаляване на ефективността на ГЛОНАСС Русия се ангажира да увеличи системата до необходимия минимум от 18 активни спътника. В момента ГЛОНАСС има пълно разгръщане от 24 спътника в съзвездието.
Спътниците на ГЛОНАСС са се развили от първите прототипи. Последното поколение са ГЛОНАСС-М.?️
6) Салют 6 (съветска космическа станция), приблизителна стойност: 9 млрд. долара
Салиут 6 е съветска космическа станция от второ поколение (заедно със Салиут 7). Със Салиут 6 програмата за съветските космически станции еволюира от краткосрочни към дългосрочни престои. Тя е изстреляна без екипаж, а по-късно екипажите пристигат с космически кораби „Союз“.
Тя е имала два порта за скачване. Това позволяваше презареждане и снабдяване с гориво от автоматизирани товарни кораби „Прогрес“, производни на „Союз“. Корабите „Прогрес“ автоматично се прикачваха към задния порт, след което се отваряха и отключваха от космонавтите на станцията.
Вторият порт за скачване позволяваше също така на екипажите, пребиваващи дългосрочно, да приемат посетители (или като авариен изход). В посетителските екипажи често се включваха космонавти – изследователи. от страни от Съветския блок или симпатизиращи на Съветския съюз страни.
5) Телескоп Джеймс Уеб, приблизителна цена: 10 млрд. долара
Космическият телескоп Джеймс Уеб е телескоп, който се очаква да наследи телескопа Хъбъл като водеща мисия на НАСА в областта на астрофизиката.️
Изстрелването на космическия телескоп на НАСА Джеймс Уеб е планирано за 31 октомври 2021 г., след години на забавяния и милиарди долари, похарчени над бюджета.
Макар че е лесно да се твърди, че цялото това време и пари са били пропилени, тази обсерватория ще бъде първият и безспорен шампион по дължина на вълната в инфрачервения диапазон, като ни предостави безпрецедентен достъп до недостъпни в момента кътчета на Вселената.
4) GPS, прогнозна стойност: 14 млрд. долара
GPS е абревиатура на Global Positioning System (Глобална система за позициониране), която осигурява възможност за получаване на GPS данни./b> по всяко време информация за своето положение в целия свят.
Създаденото през 1978 г. съзвездие има 33 спътника, 31 от които са в орбита.
„GPS“ е американска спътникова система. Руската се нарича „ГЛОНАСС„, а европейската система „Галилео“ .?️
3) Космическа програма „Аполо“, приблизителна стойност: 110 млрд. долара
През юли 1969 г.астронавтите на Аполо 11: Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са първите, които стават на Луната, точно навреме, за да изпълнят обещанието на президента Кенеди.?
Мисиите Аполо, вероятно най-голямото постижение в историята, донесоха на Мисията „Аполо“ предизвикателството наb>24 души до Луна (12 до нейната повърхност!) и до ден днешен остават най-амбициозната експедиция, предприемана някога.
Предполагаемата стойност на програмата е 110 млрд. долара!“
2) Международна космическа станция, прогнозна стойност: 150 млрд. долара
Международната космическа станция е не само голямо инженерно постижение, но и пример за това какво могат да постигнат няколко държави, ако работят заедно.
Международната космическа станция, която е по-голяма от футболно игрище, е най-големият изкуствен обект в космоса (при подходящи условия може да се види дори с невъоръжено око) и предлага уникални условия за провеждане на всякакви научни експерименти.b>научни експерименти, както и за изследване на ефектите от продължителни периоди, прекарани в космоса.?️
1) Програма „Космическа совалка“: 209 млрд. долара
Разработена през 70-те години на ХХ век, космическата совалка е първият орбитален космически кораб, проектиран да се използва повторно (за разлика от ракетите, които се изхвърлят след всеки полет). Тя разполагаше с външен горивен резервоар и два външни ускорителя.
През трите десетилетия, в които програмата функционираше, бяха построени пет орбитални апарата: Атлантис, Ендевър, Дискавъри, Чалънджър и Колумбия. Последните два за съжаление са унищожени по време на мисиите, като това са единствените значителни инциденти в поредица от иначе успешни мисии.
Програмата на САЩ за космически совалки струваше между 196 и 209 милиарда долара (официална оценка на НАСА) и извърши общо 135 полета по време на своя живот, като средната цена на едно изстрелване беше повече от 1,5 милиарда долара. НАСА замени програмата „Совалка“ с SLS (Space Launch System) само два месеца след последния полет на тази уязвима космическа програма, която приключи през юли 2011 г.
При изчисляване само на цената на тези преводи22 мисии, цената на завладяването на космоса възлиза на повече от 528,6 милиарда долара!
Да се надяваме, че тази пост в блога ви е помогнала в проучванията ви.
Ако се интересувате от космоса, не се колебайте да разгледате нашия магазин за космос и астрономия.
Да се видим скоро в Le Petit Astronaute!
Открийте следващата ни статия: какво е астрономия?“