Всеки си е задавал този въпрос:
Защо планетите обикалят около Слънцето?
Това ще разберем в тази кратка публикация в блога.
3, 2, 1… Старт!
Обяснения
Парадоксално е, че гравитацията на Слънцето е тази, която кара планетите да обикалят около него, точно както гравитацията на Земята кара Луната и изкуствените спътници да обикалят около нея. Ако те просто не падат в Слънцето, то е защото се движат достатъчно бързо, за да го „пропускат“ непрекъснато.
Аналогия помага да се обясни това явление: ако хвърлите камък от върха на висока кула, той ще измине определено разстояние, преди да се изкриви и да удари Земята. Веднъж хвърлен, камъкът има инерция и би продължил да се движи по права линия, ако сила (гравитацията) не го дърпаше надолу. Колкото по-бързо хвърляте камъка, толкова повече той се движи, докато, ако го хвърлите достатъчно бързо (и ако приемем, че няма съпротивление на въздуха), той ще обиколи цялата Земя (и ще ви удари в гърба!). Сега камъкът е в орбита: той все още пада към Земята, но кръглата повърхност на Земята се отдалечава също толкова бързо. Ако хвърлите камъка малко по-бързо, той все още ще се движи около Земята, но в по-висока орбита. Ако можехте да хвърлите камъка с така наречената „скорост на освобождение“, той щеше напълно да се освободи от земната гравитация и никога нямаше да падне обратно.
Причината, поради която планетите се движат със скоростта, която им позволява да обикалят около Слънцето (а не да се врязват в него или да се въртят в пространството), не е случайност или доказателство за божествена намеса, а води началото си от времето, когато Слънчевата система е била просто въртящ се облак от газ и прах. Всичко, което се е въртяло бавно, е било включено в самото Слънце под въздействието на гравитацията; всичко, което се е въртяло твърде бързо, е избягало в пространството; всичко останало е останало в орбита около Слънцето и постепенно се е прегрупирало в планети, запазвайки скоростта си на въртене и следователно орбитата си (срещайки малко съпротивление в близкия вакуум на пространството).
Като Слънцето и планетите са се образували от един и същ въртящ се мъгляв облак, това е и причината всички те да се въртят в една и съща посока. Тъй като мъглявината продължавала да се свива под въздействието на гравитацията, тя се въртяла все по-бързо и по-бързо поради запазването на ъгловия момент. Центробежните ефекти доведоха до сплескване на въртящия се облак в плосък диск с плътна издутина в центъра (която се сля и образува Слънцето). Ето защо планетите обикалят около Слънцето в една повече или по-малко плоска равнина, наречена еклиптика.
В една проста система орбитата на планета около звезда би била идеална окръжност, но гравитационното влияние на другите големи тела в системата (в нашия случай Юпитер и другите газови гиганти) нарушава кръговите орбити в елиптични орбити.
Да се надяваме, че тази статия ви е научила на някои нови знания.
Да се видим скоро в Le Petit Astronaute!
Открийте следващата ни статия: защо грее слънцето?“